7 мая 2013 г., 17:00

Откъсната страница

643 0 3

Човешкият живот е като книга,

писан страница след страница,

живеем до един момент и стига,

а много искаме да няма граница.

 

Ако е откъснат поне един лист

за изминалото означава разгром,

който живота дотук прави петнист

за радост или страдания е синдром.

 

Новата страница е ново начало

и още едно минало забравено,

обърнатата е изживяна изцяло,

а следващата е нещо добавено.

 

Животът със своята история заплетена

продължава в същия ритъм нататък,

откъснатата страница е била прочетена,

колко откъснати – такъв недостатък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е просто страхотно! Нямам думи наистина! Мноооооого ми хареса и си го препрочитам постоянно!
  • Хареса ми!
  • Това е то. Низ от "недостатъци" - откъснати страници. Хубава поезия, Никица. Браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...