31 авг. 2021 г., 12:25

Отлагане 

  Поэзия
1344 4 17

Стрелките се обръщат срещу мен.

(Как бърза, бърза глупавото време!)

Отново чаках шанс да ми даде.

И колко много пропилях по тебе.

Години до секунди се смаляват.

Везната натежава към сбогуване.

Присъщо на човек е да прощава.

Простѝ за закъснялото събуждане.

И всичко сякаш е било напразно.

Припомням си го, толкова е мътно.

Защото винаги е прекалено рано

преди след миг да стане твърде късно. 

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??