Стрелките се обръщат срещу мен.
(Как бърза, бърза глупавото време!)
Отново чаках шанс да ми даде.
И колко много пропилях по тебе.
Години до секунди се смаляват.
Везната натежава към сбогуване.
Присъщо на човек е да прощава.
Простѝ за закъснялото събуждане.
И всичко сякаш е било напразно.
Припомням си го, толкова е мътно.
Защото винаги е прекалено рано
преди след миг да стане твърде късно.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
