Aug 31, 2021, 12:25 PM

Отлагане 

  Poetry
1337 4 17

Стрелките се обръщат срещу мен.

(Как бърза, бърза глупавото време!)

Отново чаках шанс да ми даде.

И колко много пропилях по тебе.

Години до секунди се смаляват.

Везната натежава към сбогуване.

Присъщо на човек е да прощава.

Простѝ за закъснялото събуждане.

И всичко сякаш е било напразно.

Припомням си го, толкова е мътно.

Защото винаги е прекалено рано

преди след миг да стане твърде късно. 

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??