Отлагане
Стрелките се обръщат срещу мен.
(Как бърза, бърза глупавото време!)
Отново чаках шанс да ми даде.
И колко много пропилях по тебе.
Години до секунди се смаляват.
Везната натежава към сбогуване.
Присъщо на човек е да прощава.
Простѝ за закъснялото събуждане.
И всичко сякаш е било напразно.
Припомням си го, толкова е мътно.
Защото винаги е прекалено рано
преди след миг да стане твърде късно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
