11 июн. 2020 г., 18:03

Отлетелите целувки

1.5K 0 1

Спънах се! Бутнах буркана с целувки,

разпилени по пода лежат.

Съмна се... Бутнах буркана с целувките

дето сбирах по целия свят.

Все се канех на рафт да го сложа

този мои запáс зимнина.

Хайде утре! - пак, ще отложа.

Ето днес го сритах с крака,

а усмивките дружно край мен

се понесоха в топла дъга.

В синевата на летния ден

ме докосваха нежно една по една

и си тръгваха тихо накрая,

полетели над злачен бръшлян...

Ще се върнат ли пак? Ах, не зная!

Ще ги чакам с отворен буркан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...