Спънах се! Бутнах буркана с целувки,

разпилени по пода лежат.

Съмна се... Бутнах буркана с целувките

дето сбирах по целия свят.

Все се канех на рафт да го сложа

този мои запáс зимнина.

Хайде утре! - пак, ще отложа.

Ето днес го сритах с крака,

а усмивките дружно край мен

се понесоха в топла дъга.

В синевата на летния ден

ме докосваха нежно една по една

и си тръгваха тихо накрая,

полетели над злачен бръшлян...

Ще се върнат ли пак? Ах, не зная!

Ще ги чакам с отворен буркан!