Отлив

Поэзия » Любовная

886 0 22

Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...

Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...

В обичта на прилива е късно да повярвам,

а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...

Оголиха кореми като мъртви риби дюните.

Черупките на мидите захлопнаха неказани слова...

Утихна вятърът и чайките замлъкнаха като пред буря,

която ще засипе миналото с прах...

Не стигнаха живителната глътка на прибоя

раците на чувствата...

Недоверчиво - слънцето безмилостно очите им изпи.

В далечината някъде играеха обреден танц акулите

и взаимно се подканваха на пир...

С кабалистични знаци обагри залезът лагуната...

Помръкнали, сапфирите заровиха чела

във спомена за радостта...

Изхвърлен ствол - останах, прояден от солта на думите,

до сухата лагуна на душата ти -

напукан от мълчание лежа...

/"Нежен полъх в синия атол", 1994 г./

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krchernev (Красимир Чернев)

Светле,ценя твоята сърдечност!Благодаря!

2013-08-30T17:02:50+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Човекът с душа на море!!! Уникален!!!

2013-08-30T16:49:39+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Горе-долу си близо!
Благодаря още веднъж на всички за високата оценка!

2013-08-16T17:21:08+03:00
estrellaangel (Естрея Ангел)

Краси, винаги когато чета твои произведения си те представям седнал на някоя скала близо до Ветеран или Черноморец с лист и химикал! Тихо е, има само чайки. И след като завършиш творбата си... хвърляш листа и морето го понася нанякъде! Така си те представям

2013-08-16T17:15:48+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Емоционален бриз и нещо повече от носталгията на морския пейзаж...
Богата метафоричност и образност.

2013-08-13T16:10:22+03:00