Отлив
Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...
Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...
В обичта на прилива е късно да повярвам,
а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...
Оголиха кореми като мъртви риби дюните.
Черупките на мидите захлопнаха неказани слова...
Утихна вятърът и чайките замлъкнаха като пред буря,
която ще засипе миналото с прах...
Не стигнаха живителната глътка на прибоя
раците на чувствата...
Недоверчиво - слънцето безмилостно очите им изпи.
В далечината някъде играеха обреден танц акулите
и взаимно се подканваха на пир...
С кабалистични знаци обагри залезът лагуната...
Помръкнали, сапфирите заровиха чела
във спомена за радостта...
Изхвърлен ствол - останах, прояден от солта на думите,
до сухата лагуна на душата ти -
напукан от мълчание лежа...
/"Нежен полъх в синия атол", 1994 г./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
Горе-долу си близо!
