10.08.2013 г., 20:57 ч.  

Отлив 

  Поезия » Любовна
684 0 23

Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...

Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...

В обичта на прилива е късно да повярвам,

а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...

 

Оголиха кореми като мъртви риби дюните.

Черупките на мидите захлопнаха неказани слова...

Утихна вятърът и чайките замлъкнаха като пред буря,

която ще засипе миналото с прах...

 

Не стигнаха живителната глътка на прибоя

                                       раците на чувствата...

Недоверчиво - слънцето безмилостно очите им изпи.

В далечината някъде играеха обреден танц акулите

и взаимно се подканваха на пир...

 

С кабалистични знаци обагри залезът лагуната...

Помръкнали, сапфирите заровиха чела

                                      във спомена за радостта...

Изхвърлен ствол - останах, прояден от солта на думите,

до сухата лагуна на душата ти -

                                      напукан от мълчание лежа...

 

 

 

 

/"Нежен полъх в синия атол", 1994 г./

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светле,ценя твоята сърдечност!Благодаря!
  • Човекът с душа на море!!! Уникален!!!
  • Горе-долу си близо!
    Благодаря още веднъж на всички за високата оценка!
  • Краси, винаги когато чета твои произведения си те представям седнал на някоя скала близо до Ветеран или Черноморец с лист и химикал! Тихо е, има само чайки. И след като завършиш творбата си... хвърляш листа и морето го понася нанякъде! Така си те представям
  • Емоционален бриз и нещо повече от носталгията на морския пейзаж...
    Богата метафоричност и образност.
  • Усетен... отлив...Поздрав!
  • !!!
  • Впечатляваща образност...
    Усетих този отлив.
  • Дълбочина и тънък психологически усет са движели фината ти художествена четчица. Много ми хареса, поздрави!
  • И аз като Елибото ще замълча, думичките просто влизат подкожно и се разливат...
  • Вятърът не бива да утихва. Мъртво море. Закъде сме без минало?
  • Рада,накара ме да си припомня Иван Пейчев:
    "Морето те обичаше, но ти -
    ти повече обичаше морето
    и твойте стъпки нивга не отвеждаха
    отвъд дълбоко синята черта..."
    Благодаря!
  • Винаги изтръгваш все нови и нови бисери от морето–твоят най–добър приятел!Остави малко и за нас–простосмъртните!След Иван Пейчев не съм срещала поезия,така предана на морето,като твоята!
  • Напукано от емоции! Много!
  • Ех,вие,приятели-романтици!Благодаря ви!!!
  • Много интересни метафори!
    Харесах си "напукан от мълчание" и оголените кореми на дюните
  • Метафорично-загадъчно, Краси!Харесах и те поздравявам!
  • Много силна метафорична образносът и разгърнат благозвучен изказ.
    Постигаш внушения, Краси!
  • Много силно и дълбоко чувство. Прекрасно стихотворение.
    Поздрав
  • "Последните кристали от сапфирите на навика - блестят..."-..... почувствах се изцедена от емоции.....като ураган връхлита този стих!!!
  • !
  • Брилянтно!Каквото и да напиша ще е бедно...
    Емоциите,които излъчваш докосват!
  • Тая твоя образност... Много добро!
Предложения
: ??:??