krchernev (Красимир Чернев) krchernev (Красимир Чернев)
7 188
Aug 10, 2013, 8:57 PM  

Отлив

  Poetry » Love
885 0 22

Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...

Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...

В обичта на прилива е късно да повярвам,

а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...

 

Оголиха кореми като мъртви риби дюните.

Черупките на мидите захлопнаха неказани слова...

Утихна вятърът и чайките замлъкнаха като пред буря,

която ще засипе миналото с прах...

 

Не стигнаха живителната глътка на прибоя

                                       раците на чувствата...

Недоверчиво - слънцето безмилостно очите им изпи.

В далечината някъде играеха обреден танц акулите

и взаимно се подканваха на пир...

 

С кабалистични знаци обагри залезът лагуната...

Помръкнали, сапфирите заровиха чела

                                      във спомена за радостта...

Изхвърлен ствол - останах, прояден от солта на думите,

до сухата лагуна на душата ти -

                                      напукан от мълчание лежа...

 

 

 

 

/"Нежен полъх в синия атол", 1994 г./

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Светле,ценя твоята сърдечност!Благодаря!
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Човекът с душа на море!!! Уникален!!!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Горе-долу си близо!
    Благодаря още веднъж на всички за високата оценка!
  • estrellaangel (Естрея Ангел)
    estrellaangel (Естрея Ангел)
    Краси, винаги когато чета твои произведения си те представям седнал на някоя скала близо до Ветеран или Черноморец с лист и химикал! Тихо е, има само чайки. И след като завършиш творбата си... хвърляш листа и морето го понася нанякъде! Така си те представям
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Емоционален бриз и нещо повече от носталгията на морския пейзаж...
    Богата метафоричност и образност.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0