goredoly (Миглена Цветкова)
407 2915
11 янв. 2019 г., 21:11

Отлив 

  Поэзия
315 3 3

Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и 
сребърни чудатости
от острото и връхче виснали
ведно с герданите ми
и ненужни рокли... 
Сбогувайте се вече 
със инстинкта ми. 
И с чувството. 
С  прехласнатите ми очи
по същината.
Но аз не си отивам 
от Живота
и тръгването ми
не е завинаги.
Отдръпвам се.
Прибирам си водата
на паметта в кристалите
решетъчни. 
И само в малък кладенец
насред пустинята
среднощ ще се роят 
сълзите ми...

Усещате ли силата
на прилива, 
прииждащ
като премълчани 
истини...

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??