Отлив
Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и
сребърни чудатости
от острото и връхче виснали
ведно с герданите ми
и ненужни рокли...
Сбогувайте се вече
със инстинкта ми.
И с чувството.
С прехласнатите ми очи
по същината.
Но аз не си отивам
от Живота
и тръгването ми
не е завинаги.
Отдръпвам се.
Прибирам си водата
на паметта в кристалите
решетъчни.
И само в малък кладенец
насред пустинята
среднощ ще се роят
сълзите ми...
Усещате ли силата
на прилива,
прииждащ
като премълчани
истини...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
