Отлив
Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и
сребърни чудатости
от острото и връхче виснали
ведно с герданите ми
и ненужни рокли...
Сбогувайте се вече
със инстинкта ми.
И с чувството.
С прехласнатите ми очи
по същината.
Но аз не си отивам
от Живота
и тръгването ми
не е завинаги.
Отдръпвам се.
Прибирам си водата
на паметта в кристалите
решетъчни.
И само в малък кладенец
насред пустинята
среднощ ще се роят
сълзите ми...
Усещате ли силата
на прилива,
прииждащ
като премълчани
истини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
