Зрънце от време пътува
в часовник, затворил пустиня;
Лъч от надежда всеки си взема,
че неговата песъчинка
драскотина ще остави
по прозрачната стена...
Но стъклото при пясък се връща,
за да стане отново стъкло,
часовникът се обръща
и забравя какво е било.