yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
4 июл. 2024 г., 12:01

Отмерване на безвремието 

  Поэзия » Любовная
282 5 11

ОТМЕРВАНЕ НА БЕЗВРЕМИЕТО

 

Аз съм вече сянка на часовник.

Буря е изтръгнала стрелките.

Тук ли беше – даже не запомних.

И не виждам смисъл да попитам.

 

Цифрите изронват циферблата

след вибриращата му пружина.

Времето е мътно като блато,

край което някога преминах.

 

От мъглата, клекнала зад хълма,

залезите не успях да зърна,

нито как на сутринта покълва

в светлина пшениченото зърно.

 

Тихо стъпвай – мракът е въздишка.

Славея как плаче – недочувам.

Бавно става любовта излишна.

Ако може – дълго ще сънувам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??