4 jul 2024, 12:01

Отмерване на безвремието 

  Poesía » De amor
439 5 11
Аз съм вече сянка на часовник.
Буря е изтръгнала стрелките.
Тук ли беше – даже не запомних.
И не виждам смисъл да попитам.
Цифрите изронват циферблата
след вибриращата му пружина.
Времето е мътно като блато,
край което някога преминах.
От мъглата, клекнала зад хълма,
залезите не успях да зърна,
нито как на сутринта покълва
в светлина пшениченото зърно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??