yotovava (Валентина Йотова)
2595 21944
4.07.2024 г., 12:01 ч.

Отмерване на безвремието 

  Поезия » Любовна
202 5 11

ОТМЕРВАНЕ НА БЕЗВРЕМИЕТО

 

Аз съм вече сянка на часовник.

Буря е изтръгнала стрелките.

Тук ли беше – даже не запомних.

И не виждам смисъл да попитам.

 

Цифрите изронват циферблата

след вибриращата му пружина.

Времето е мътно като блато,

край което някога преминах.

 

От мъглата, клекнала зад хълма,

залезите не успях да зърна,

нито как на сутринта покълва

в светлина пшениченото зърно.

 

Тихо стъпвай – мракът е въздишка.

Славея как плаче – недочувам.

Бавно става любовта излишна.

Ако може – дълго ще сънувам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??