yotovava (Валентина Йотова)
2595 21944
Jul 4, 2024, 12:01 PM

Отмерване на безвремието 

  Poetry » Love
203 5 11

ОТМЕРВАНЕ НА БЕЗВРЕМИЕТО

 

Аз съм вече сянка на часовник.

Буря е изтръгнала стрелките.

Тук ли беше – даже не запомних.

И не виждам смисъл да попитам.

 

Цифрите изронват циферблата

след вибриращата му пружина.

Времето е мътно като блато,

край което някога преминах.

 

От мъглата, клекнала зад хълма,

залезите не успях да зърна,

нито как на сутринта покълва

в светлина пшениченото зърно.

 

Тихо стъпвай – мракът е въздишка.

Славея как плаче – недочувам.

Бавно става любовта излишна.

Ако може – дълго ще сънувам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??