Ще те чакам там...
на старото ни място,
под небето, овенчано от звезди,
а ти ще ме желаеш по-силно от преди...
Ще прокарам дъх по твойте устни,
ще докосвам, както мога само аз,
ще те опияня с целувки вкусни,
ще те накарам да стенеш с глас...
Ще те накарам да полудееш,
ще кажа каквото искаш да чуеш...
“Само ти така умееш”
и ти ще вярваш... че пак ще
можеш да ме завладееш...
Ще те прегръщам като луда,
и миналото в спомени ще върна,
ще превърна устните ти в болка,
а очите – ще ме молят за пощада...
Но... спомни си моя свят...
моята изгубена мечта,
моята отминала болка
и посрещни отмъщението ми сега...
© Надя Георгиева Все права защищены