12.01.2007 г., 9:32

ОТМЪЩЕНИЕТО МИ

1K 0 16

Ще те чакам там...

на старото ни място,
под небето, овенчано от звезди,
а ти ще ме желаеш по-силно от преди...

 

Ще прокарам дъх по твойте устни,
ще докосвам, както мога само аз,
ще те опияня с целувки вкусни,
ще те накарам да стенеш с глас...

 

Ще те накарам да полудееш,
ще кажа каквото искаш да чуеш...

“Само ти така умееш”
и ти ще вярваш... че пак ще

можеш да ме завладееш...

 

Ще те прегръщам като луда,
и миналото в спомени ще върна,
ще превърна устните ти в болка,
а очите – ще ме молят за пощада...

 

Но... спомни си моя свят...

моята изгубена мечта,
моята отминала болка
и посрещни отмъщението ми сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, за което!...
  • Очертава се, че си прав, жиейската ми позиция не е да отмъщавам, не съм го правила пък и възмездието идва прекалено късно, така че къде с него къде без него....
  • Патенце, жълтоклюно!
    Ако всеки тръгне да отмъщава, става манджа с грозде. Така някой може да те засегне дори без да иска и пак да си го получи. Не е най-силното това, което може да направи човек. Каквото и да е преживял... Искам да ти кажа, че без отмъщението животът би бил по-хубав. Като сти ми харесваш, но като житейска позиция - не...
  • Виж какво Яворе.. май изобщо не си разбрал замисала на стихотворението,а? Щом се говори за отмъщение значи има за какво да се отмъщава... нали?
  • Благодаря Ви!
    Към Росица: така най - боли...прелъстяване с цел отмъщение

    Тъй амчи! Я се разрови в този сайт да видиш колко патки реват, че ги боли и са с разбити сърца... Обаче като се отнесат с вас така - олеле малеле! Нали?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...