Jan 12, 2007, 9:32 AM

ОТМЪЩЕНИЕТО МИ

Poetry

1.1K 0 16

Ще те чакам там...

на старото ни място,
под небето, овенчано от звезди,
а ти ще ме желаеш по-силно от преди...

Ще прокарам дъх по твойте устни,
ще докосвам, както мога само аз,
ще те опияня с целувки вкусни,
ще те накарам да стенеш с глас...

Ще те накарам да полудееш,
ще кажа каквото искаш да чуеш...

“Само ти така умееш”
и ти ще вярваш... че пак ще

можеш да ме завладееш...

Ще те прегръщам като луда,
и миналото в спомени ще върна,
ще превърна устните ти в болка,
а очите – ще ме молят за пощада...

Но... спомни си моя свят...

моята изгубена мечта,
моята отминала болка
и посрещни отмъщението ми сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sorbus (Пенко Пенков)

Благодаря, за което!...

2007-01-23T17:04:55+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Очертава се, че си прав, жиейската ми позиция не е да отмъщавам, не съм го правила пък и възмездието идва прекалено късно, така че къде с него къде без него....

2007-01-21T14:36:23+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Патенце, жълтоклюно!
Ако всеки тръгне да отмъщава, става манджа с грозде. Така някой може да те засегне дори без да иска и пак да си го получи. Не е най-силното това, което може да направи човек. Каквото и да е преживял... Искам да ти кажа, че без отмъщението животът би бил по-хубав. Като сти ми харесваш, но като житейска позиция - не...

2007-01-21T08:27:29+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Виж какво Яворе.. май изобщо не си разбрал замисала на стихотворението,а? Щом се говори за отмъщение значи има за какво да се отмъщава... нали?

2007-01-17T08:53:57+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Благодаря Ви!
Към Росица: така най - боли...прелъстяване с цел отмъщение

Тъй амчи! Я се разрови в този сайт да видиш колко патки реват, че ги боли и са с разбити сърца... Обаче като се отнесат с вас така - олеле малеле! Нали?

2007-01-16T21:27:06+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0