3 июн. 2020 г., 20:36

Отнет живот

958 2 2

Детски писък разряза нощта,

натроши се в парчетата хладни.

Незлобливо се плисна кръвта, 

покосена в очи тишината пропадна.

Избор майчин под груба ръка

арогантно брутална посегна.

Безразсъдно взе нечия чужда съдба,

взе мечтите, таланта, дъхът ѝ последен.

Опустошително зейна една празнота,

скръбна утроба безутешно ридае.

Приютила красивия пулс досега,

насилствено спрял  без да желае.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за твоята съпричастност към темата, скъпа Руми! Присъствието ти значи много за мен!
  • Тук си засегнала една от най-тъжните и болезнени теми на нашето съвремие, Мария, а светът сякаш нехае. Поздравявам те за умението да въздействаш с думи. ♡♡♡

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...