Jun 3, 2020, 8:36 PM

Отнет живот

  Poetry
955 2 2

Детски писък разряза нощта,

натроши се в парчетата хладни.

Незлобливо се плисна кръвта, 

покосена в очи тишината пропадна.

Избор майчин под груба ръка

арогантно брутална посегна.

Безразсъдно взе нечия чужда съдба,

взе мечтите, таланта, дъхът ѝ последен.

Опустошително зейна една празнота,

скръбна утроба безутешно ридае.

Приютила красивия пулс досега,

насилствено спрял  без да желае.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за твоята съпричастност към темата, скъпа Руми! Присъствието ти значи много за мен!
  • Тук си засегнала една от най-тъжните и болезнени теми на нашето съвремие, Мария, а светът сякаш нехае. Поздравявам те за умението да въздействаш с думи. ♡♡♡

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...