Отново
Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда,
че твое е мойто ранено сърце,
а твоята сянка тихо подрежда
болка след болка с тежки ръце.
Отново те чакам да осъзнаеш,
че твоята "истина" много боли
и трябва все някога сам да признаеш
преди да е късно. Аз моля те - спри!
Загубва се в крясък пак старата стая,
зачернени вечно са бели врати.
Единствено жалко виси във безкрая
последно пронизващо тъмното "СПРИ"!
посветено на близка приятелка, дано се събуди навреме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
