nattalia (Наталия Иванова)
22 34
Sep 16, 2009, 2:24 PM

Отново 

  Poetry » Other
677 0 5

Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.

 

Отново единствена тиха надежда,
че твое е мойто ранено сърце,
а твоята сянка тихо подрежда
болка след болка с тежки ръце.

 

Отново те чакам да осъзнаеш,
че твоята "истина" много боли
и трябва все някога сам да признаеш
преди да е късно. Аз моля те - спри!

 

Загубва се в крясък пак старата стая,
зачернени вечно са бели врати.
Единствено жалко виси във безкрая
последно пронизващо тъмното "СПРИ"!

 

 

посветено на близка приятелка, дано се събуди навреме!

 

© Наталия Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??