14 июн. 2012 г., 21:38

Отново е дошла

1.2K 0 3

С Госпожа Любов отдавна
минахме на Вие.
Отиде си.
Или по-скоро падна,
някъде...
(да се размие.)

И сега отново е дошла,
в очите ми оглежда се виновно.
Рисува някакви слова
клети, крехки и набожни...

Ала, Любов,
разбито ми е още. Знаеш.
И толкова ми се мълчи.
Върви си! (Прости ми, че нехая...)
Аз съм много болна. От тъги.

И цялата съм тишина.
А ти просто искаш да се случиш.
Не, Любов. Върви!
(Тъй както си дошла...)
Аз нямам време да налучквам.

Нямам сили да те пазя.
(Спомените времето ги разпиля...)
Какво?... Не, не мога да те мразя,
просто грешен вятър те довя.

Какво, Любов?
 .. Говоря ти нелепици?!
Безумства, казваш, ха!
Хайде, влизай!
(със всичките си трепети!)
Влизай, че съм дяволски сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...