Отново е дошла
С Госпожа Любов отдавна
минахме на Вие.
Отиде си.
Или по-скоро падна,
някъде...
(да се размие.)
И сега отново е дошла,
в очите ми оглежда се виновно.
Рисува някакви слова
клети, крехки и набожни...
Ала, Любов,
разбито ми е още. Знаеш.
И толкова ми се мълчи.
Върви си! (Прости ми, че нехая...)
Аз съм много болна. От тъги.
И цялата съм тишина.
А ти просто искаш да се случиш.
Не, Любов. Върви!
(Тъй както си дошла...)
Аз нямам време да налучквам.
Нямам сили да те пазя.
(Спомените времето ги разпиля...)
Какво?... Не, не мога да те мразя,
просто грешен вятър те довя.
Какво, Любов?
.. Говоря ти нелепици?!
Безумства, казваш, ха!
Хайде, влизай!
(със всичките си трепети!)
Влизай, че съм дяволски сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
