Jun 14, 2012, 9:38 PM

Отново е дошла

  Poetry » Love
1.2K 0 3

С Госпожа Любов отдавна
минахме на Вие.
Отиде си.
Или по-скоро падна,
някъде...
(да се размие.)

И сега отново е дошла,
в очите ми оглежда се виновно.
Рисува някакви слова
клети, крехки и набожни...

Ала, Любов,
разбито ми е още. Знаеш.
И толкова ми се мълчи.
Върви си! (Прости ми, че нехая...)
Аз съм много болна. От тъги.

И цялата съм тишина.
А ти просто искаш да се случиш.
Не, Любов. Върви!
(Тъй както си дошла...)
Аз нямам време да налучквам.

Нямам сили да те пазя.
(Спомените времето ги разпиля...)
Какво?... Не, не мога да те мразя,
просто грешен вятър те довя.

Какво, Любов?
 .. Говоря ти нелепици?!
Безумства, казваш, ха!
Хайде, влизай!
(със всичките си трепети!)
Влизай, че съм дяволски сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...