3 июл. 2013 г., 21:37

Отново и отново

736 0 0

Отново и отново,

но никога за сетен път.

Ще се питам,

ще си отговарям,

номера ти ще набирам.

А ти, като от забрава,

дори не ще отвърнеш.

Ще знам, че си далече.

Ще знам, че си и тук.

 

И трудно ще е вече

дори да различа

тъма от здрач, от ден.

 

Къде потъва радостта?

Къде отива смелостта?

Къде се стича ревността?

Сигнали, тонове тъга...

Ням отговор и неми чувства

Прости, прощавай...

 

Отново и отново,

но никога за сетен път.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...