Отново и отново,

но никога за сетен път.

Ще се питам,

ще си отговарям,

номера ти ще набирам.

А ти, като от забрава,

дори не ще отвърнеш.

Ще знам, че си далече.

Ще знам, че си и тук.

И трудно ще е вече

дори да различа

тъма от здрач, от ден.

Къде потъва радостта?

Къде отива смелостта?

Къде се стича ревността?

Сигнали, тонове тъга...

Ням отговор и неми чувства

Прости, прощавай...

Отново и отново,

но никога за сетен път.