Jul 3, 2013, 9:37 PM

Отново и отново

  Poetry » Love
735 0 0

Отново и отново,

но никога за сетен път.

Ще се питам,

ще си отговарям,

номера ти ще набирам.

А ти, като от забрава,

дори не ще отвърнеш.

Ще знам, че си далече.

Ще знам, че си и тук.

 

И трудно ще е вече

дори да различа

тъма от здрач, от ден.

 

Къде потъва радостта?

Къде отива смелостта?

Къде се стича ревността?

Сигнали, тонове тъга...

Ням отговор и неми чувства

Прости, прощавай...

 

Отново и отново,

но никога за сетен път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...