3.07.2013 г., 21:37

Отново и отново

737 0 0

Отново и отново,

но никога за сетен път.

Ще се питам,

ще си отговарям,

номера ти ще набирам.

А ти, като от забрава,

дори не ще отвърнеш.

Ще знам, че си далече.

Ще знам, че си и тук.

 

И трудно ще е вече

дори да различа

тъма от здрач, от ден.

 

Къде потъва радостта?

Къде отива смелостта?

Къде се стича ревността?

Сигнали, тонове тъга...

Ням отговор и неми чувства

Прости, прощавай...

 

Отново и отново,

но никога за сетен път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...