Отново за Човека /балада/

1. ОТНОВО ЗА ЧОВЕКА
2. балада/

И  заживял Човекът на земята,

намерил  в пещерите и покой...

Създал си рало да оре  земята

и преди него впрегнал своя кон...

И тръгнал  той в  пре дълга кариера

И за изграждал  свят без прецедент...

Вървял напред  през сложни бариери,

избирал подходящия момент...

Той станал господаря на Земята...

И всичките и тайни разгадал!

Пред себе си той мълнии премятал...

От Космоса поискал своя дял!

И станало му тясно на земята...

Тръгнал да търси  нови светове!

Създал науките, чертал и смятал...

И стигнал даже свойте Богове!

Но както знаем  било авантюра,

описана във Стария Завет...

Сял ветрове и се родили  бури!

За  греховете си, не бил приет!..

И  като  Бога той  не бил прославен,

започнал всичко пак  от А и Б....

Не бил на царствения трон поставен

щом трябвало да плаща грехове!