9 июл. 2021 г., 00:36

Отпечатък

570 0 2

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи - 
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.

 

Може ли времето да спира
върху пъстрото на битието,
може ли в един живот да се побира
зовът от пулса на сърцето ти?!

 

От трепета на всяка молекула
да се изкачвам до вселенски звуци,
да съм те писала в съдбата моя
в срещата на земното ни случване!?

 

И, няма как да се разминем, 
както залеза преди зората - 
от свързването ни във - ние!
Отпечатано било в душата ми!

автор:Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...