Jul 9, 2021, 12:36 AM

Отпечатък

  Poetry » Love
564 0 2

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи - 
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.

 

Може ли времето да спира
върху пъстрото на битието,
може ли в един живот да се побира
зовът от пулса на сърцето ти?!

 

От трепета на всяка молекула
да се изкачвам до вселенски звуци,
да съм те писала в съдбата моя
в срещата на земното ни случване!?

 

И, няма как да се разминем, 
както залеза преди зората - 
от свързването ни във - ние!
Отпечатано било в душата ми!

автор:Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...