Jul 9, 2021, 12:36 AM

Отпечатък

  Poetry » Love
568 0 2

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи - 
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.

 

Може ли времето да спира
върху пъстрото на битието,
може ли в един живот да се побира
зовът от пулса на сърцето ти?!

 

От трепета на всяка молекула
да се изкачвам до вселенски звуци,
да съм те писала в съдбата моя
в срещата на земното ни случване!?

 

И, няма как да се разминем, 
както залеза преди зората - 
от свързването ни във - ние!
Отпечатано било в душата ми!

автор:Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...