Отразяваш се във мене като в огледало -

виждам те в лилавата ми тишина

и когато в облак смях се забавлявам,

и когато пак се влюбвам под дъжда...

Отразяваш се във мойта нежност

на преглътнати сълзи и самота,

на открадната луна и тиха песен,

на подадена ръка пред пропастта.

Отразяваш се в смеха, когато

през сърцето ми препускат в прах коне

и прелита във очите птиче ято

по потеклото в душата ми небе.

Отразяваш се, притихнал в самотата ми

на неосъзната бяла доброта

и несбъдната пречистваща мечтателност.

В отражението пак ли съм сама?

Отразяваш се във ежедневни случки

по дланта на хаотично шарен ден -

дишаш с вятъра в косите ми беззвучно

и потъваш тихо в залеза със мен.

Отразяваш се във всяко ново влюбване

на разляла се по вените ми страст

и в дълбокото на споделено вдлъбване

в някой друг се отразявам аз.