Aug 4, 2007, 12:48 PM

Отражения

  Poetry
777 0 0

Отразяваш се във мене като в огледало -

виждам те в лилавата ми тишина

и когато в облак смях се забавлявам,

и когато пак се влюбвам под дъжда...

 


Отразяваш се във мойта нежност

на преглътнати сълзи и самота,

на открадната луна и тиха песен,

на подадена ръка пред пропастта.

 


Отразяваш се в смеха, когато

през сърцето ми препускат в прах коне

и прелита във очите птиче ято

по потеклото в душата ми небе.

 


Отразяваш се, притихнал в самотата ми

на неосъзната бяла доброта

и несбъдната пречистваща мечтателност.

В отражението пак ли съм сама?

 


Отразяваш се във ежедневни случки

по дланта на хаотично шарен ден -

дишаш с вятъра в косите ми беззвучно

и потъваш тихо в залеза със мен.

 


Отразяваш се във всяко ново влюбване

на разляла се по вените ми страст

и в дълбокото на споделено вдлъбване

в някой друг се отразявам аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...