Aug 4, 2007, 12:48 PM

Отражения

  Poetry
778 0 0

Отразяваш се във мене като в огледало -

виждам те в лилавата ми тишина

и когато в облак смях се забавлявам,

и когато пак се влюбвам под дъжда...

 


Отразяваш се във мойта нежност

на преглътнати сълзи и самота,

на открадната луна и тиха песен,

на подадена ръка пред пропастта.

 


Отразяваш се в смеха, когато

през сърцето ми препускат в прах коне

и прелита във очите птиче ято

по потеклото в душата ми небе.

 


Отразяваш се, притихнал в самотата ми

на неосъзната бяла доброта

и несбъдната пречистваща мечтателност.

В отражението пак ли съм сама?

 


Отразяваш се във ежедневни случки

по дланта на хаотично шарен ден -

дишаш с вятъра в косите ми беззвучно

и потъваш тихо в залеза със мен.

 


Отразяваш се във всяко ново влюбване

на разляла се по вените ми страст

и в дълбокото на споделено вдлъбване

в някой друг се отразявам аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...