4 ago 2007, 12:48

Отражения

  Poesía
776 0 0

Отразяваш се във мене като в огледало -

виждам те в лилавата ми тишина

и когато в облак смях се забавлявам,

и когато пак се влюбвам под дъжда...

 


Отразяваш се във мойта нежност

на преглътнати сълзи и самота,

на открадната луна и тиха песен,

на подадена ръка пред пропастта.

 


Отразяваш се в смеха, когато

през сърцето ми препускат в прах коне

и прелита във очите птиче ято

по потеклото в душата ми небе.

 


Отразяваш се, притихнал в самотата ми

на неосъзната бяла доброта

и несбъдната пречистваща мечтателност.

В отражението пак ли съм сама?

 


Отразяваш се във ежедневни случки

по дланта на хаотично шарен ден -

дишаш с вятъра в косите ми беззвучно

и потъваш тихо в залеза със мен.

 


Отразяваш се във всяко ново влюбване

на разляла се по вените ми страст

и в дълбокото на споделено вдлъбване

в някой друг се отразявам аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...