Отразяваш се във мене като в огледало -
виждам те в лилавата ми тишина
и когато в облак смях се забавлявам,
и когато пак се влюбвам под дъжда...
Отразяваш се във мойта нежност
на преглътнати сълзи и самота,
на открадната луна и тиха песен,
на подадена ръка пред пропастта.
Отразяваш се в смеха, когато
през сърцето ми препускат в прах коне
и прелита във очите птиче ято
по потеклото в душата ми небе.
Отразяваш се, притихнал в самотата ми
на неосъзната бяла доброта
и несбъдната пречистваща мечтателност.
В отражението пак ли съм сама?
Отразяваш се във ежедневни случки
по дланта на хаотично шарен ден -
дишаш с вятъра в косите ми беззвучно
и потъваш тихо в залеза със мен.
Отразяваш се във всяко ново влюбване
на разляла се по вените ми страст
и в дълбокото на споделено вдлъбване
в някой друг се отразявам аз.
© Инна Всички права запазени