Отричам се...
Отричам се от болката, ала болея
за всeки звук на твоят глас,
копнея, мелодията ти да гали,
шептейки стих в среднощен час.
Отричам се да бъда грешната жена,
ала в греховност пазя любовта ни.
Тя грях не е. В желанието на плътта,
простенват тръните в телата ни.
Знам, болка и греховност, ще ме следват
във най-безгрешните ми, святи дни.
Отричайки се, във любов ще ме заричат,
оставените след мене спомени.
И все така, отричайки се от себе си,
към теб, любов, с протегнати ръце...
ще ти дарявам с радост обичта си,
на моето изстрадало сърце...
за всeки звук на твоят глас,
копнея, мелодията ти да гали,
шептейки стих в среднощен час.
Отричам се да бъда грешната жена,
ала в греховност пазя любовта ни.
Тя грях не е. В желанието на плътта,
простенват тръните в телата ни.
Знам, болка и греховност, ще ме следват
във най-безгрешните ми, святи дни.
Отричайки се, във любов ще ме заричат,
оставените след мене спомени.
И все така, отричайки се от себе си,
към теб, любов, с протегнати ръце...
ще ти дарявам с радост обичта си,
на моето изстрадало сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
