Oct 11, 2006, 3:47 PM

Отричам се...

  Poetry
813 0 10
Отричам се от болката, ала болея
за всeки звук на твоят глас,
копнея, мелодията ти  да  гали,
шептейки стих в среднощен час.
Отричам се да бъда грешната жена,
ала в греховност пазя любовта ни.
Тя грях не е. В желанието на плътта,
простенват тръните в телата ни.
Знам, болка и греховност, ще ме следват
във най-безгрешните ми, святи дни.
Отричайки се, във любов ще ме заричат,
оставените след мене  спомени.
И все така, отричайки се от себе си,
към теб, любов, с протегнати ръце...
ще ти дарявам с радост обичта си,
на моето изстрадало сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...