11.10.2006 г., 15:47 ч.

Отричам се... 

  Поезия
605 0 10
Отричам се от болката, ала болея
за всeки звук на твоят глас,
копнея, мелодията ти  да  гали,
шептейки стих в среднощен час.
Отричам се да бъда грешната жена,
ала в греховност пазя любовта ни.
Тя грях не е. В желанието на плътта,
простенват тръните в телата ни.
Знам, болка и греховност, ще ме следват
във най-безгрешните ми, святи дни.
Отричайки се, във любов ще ме заричат,
оставените след мене  спомени.
И все така, отричайки се от себе си,
към теб, любов, с протегнати ръце...
ще ти дарявам с радост обичта си,
на моето изстрадало сърце...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??