15 янв. 2006 г., 12:50

Отрова в сърцето

1.5K 0 3
От споменът за страшната раздяла,
така осъзнах, че за тебе съм живяла,
сега сърцето ми гори във пламъци обвито,
а утре –вледенено и на парченца е разбито.

Сега ако надникнеш в душата наранена,
ще откриеш само обич огорчена
и кървави следи от сълзите по лицето,
пресъхнали, но още парещи сърцето.

Незная как от мрака да се избавя,
и плачът раздиращ ме да сподавя,
ще припламне ли любовната искра у мене,
или ще чакам светлинката дълго време?

Ще намеря ли нужната противоотрова,
тоест, да изпитам обич нова?!
Ще мога ли пак както в теб да се влюбя,
или сърцето си отново тъй ще погубя?!

Душата ми нуждае се от малко радост,
от шепичка щастие или някаква сладост,
че горчилката във мене стана твърде много
и трябва да изпитам любовта отново!

За да мога истински пак да обичам
и по поляните на щастието аз да тичам,
нужна ми е грижа – топла и всеотдайна,
от която да се чувствам обичана безкрайно!

Но животът е труден, а щастието – кратко,
и реално мога да обичам толкова сладко
единствено в мечтите ми и въображаемия свят,
където е животът ми в розови лъчи облят!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бръм Бръмм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Но животът е труден, а щастието – кратко", права си Габи, живота често ни изправя пред трудни за преодоляване препятствия, но всяко едно от тях ни прави по-силни! А щастието, макар и кратко, когато е истинско и неподправено, то оставя трайни и красиви спомени! Стихотворението ти е невероятно! Браво!
  • Браво
    Хубаво е!
  • Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...