Jan 15, 2006, 12:50 PM

Отрова в сърцето

  Poetry
1.5K 0 3
От споменът за страшната раздяла,
така осъзнах, че за тебе съм живяла,
сега сърцето ми гори във пламъци обвито,
а утре –вледенено и на парченца е разбито.

Сега ако надникнеш в душата наранена,
ще откриеш само обич огорчена
и кървави следи от сълзите по лицето,
пресъхнали, но още парещи сърцето.

Незная как от мрака да се избавя,
и плачът раздиращ ме да сподавя,
ще припламне ли любовната искра у мене,
или ще чакам светлинката дълго време?

Ще намеря ли нужната противоотрова,
тоест, да изпитам обич нова?!
Ще мога ли пак както в теб да се влюбя,
или сърцето си отново тъй ще погубя?!

Душата ми нуждае се от малко радост,
от шепичка щастие или някаква сладост,
че горчилката във мене стана твърде много
и трябва да изпитам любовта отново!

За да мога истински пак да обичам
и по поляните на щастието аз да тичам,
нужна ми е грижа – топла и всеотдайна,
от която да се чувствам обичана безкрайно!

Но животът е труден, а щастието – кратко,
и реално мога да обичам толкова сладко
единствено в мечтите ми и въображаемия свят,
където е животът ми в розови лъчи облят!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бръм Бръмм All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но животът е труден, а щастието – кратко", права си Габи, живота често ни изправя пред трудни за преодоляване препятствия, но всяко едно от тях ни прави по-силни! А щастието, макар и кратко, когато е истинско и неподправено, то оставя трайни и красиви спомени! Стихотворението ти е невероятно! Браво!
  • Браво
    Хубаво е!
  • Браво!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...