Jan 15, 2006, 12:50 PM

Отрова в сърцето

  Poetry
1.5K 0 3
От споменът за страшната раздяла,
така осъзнах, че за тебе съм живяла,
сега сърцето ми гори във пламъци обвито,
а утре –вледенено и на парченца е разбито.

Сега ако надникнеш в душата наранена,
ще откриеш само обич огорчена
и кървави следи от сълзите по лицето,
пресъхнали, но още парещи сърцето.

Незная как от мрака да се избавя,
и плачът раздиращ ме да сподавя,
ще припламне ли любовната искра у мене,
или ще чакам светлинката дълго време?

Ще намеря ли нужната противоотрова,
тоест, да изпитам обич нова?!
Ще мога ли пак както в теб да се влюбя,
или сърцето си отново тъй ще погубя?!

Душата ми нуждае се от малко радост,
от шепичка щастие или някаква сладост,
че горчилката във мене стана твърде много
и трябва да изпитам любовта отново!

За да мога истински пак да обичам
и по поляните на щастието аз да тичам,
нужна ми е грижа – топла и всеотдайна,
от която да се чувствам обичана безкрайно!

Но животът е труден, а щастието – кратко,
и реално мога да обичам толкова сладко
единствено в мечтите ми и въображаемия свят,
където е животът ми в розови лъчи облят!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бръм Бръмм All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но животът е труден, а щастието – кратко", права си Габи, живота често ни изправя пред трудни за преодоляване препятствия, но всяко едно от тях ни прави по-силни! А щастието, макар и кратко, когато е истинско и неподправено, то оставя трайни и красиви спомени! Стихотворението ти е невероятно! Браво!
  • Браво
    Хубаво е!
  • Браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...