Galifray (Галифрей Михайлов) Galifray (Галифрей Михайлов)
5 103
7 авг. 2016 г., 10:51

Отровна река

1.6K 1 1

            Отровна река

 

Черна река от отрова тече вътре в мен.

Тръни и змийски зъби в сърцето се впиват.

Омраза и болка държат ме в плен

на Безнадеждност, пълна със злоба.

 

Отиват си всички.

Някои оставят само тъпи гробове.

Ебати живота!

За това трябва да се пишат безкрайни томове!

 

Не искам милиони!

Нито на пари, нито на курви!

Стига ми само Една

Надежда за Един

Смисъл в живота проклет.

 

Друго даже не мога да искам.

Та аз съм само един Отровен Поет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0