7.08.2016 г., 10:51

Отровна река

1.6K 1 1

            Отровна река

 

Черна река от отрова тече вътре в мен.

Тръни и змийски зъби в сърцето се впиват.

Омраза и болка държат ме в плен

на Безнадеждност, пълна със злоба.

 

Отиват си всички.

Някои оставят само тъпи гробове.

Ебати живота!

За това трябва да се пишат безкрайни томове!

 

Не искам милиони!

Нито на пари, нито на курви!

Стига ми само Една

Надежда за Един

Смисъл в живота проклет.

 

Друго даже не мога да искам.

Та аз съм само един Отровен Поет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...