Отровна река
Черна река от отрова тече вътре в мен.
Тръни и змийски зъби в сърцето се впиват.
Омраза и болка държат ме в плен
на Безнадеждност, пълна със злоба.
Отиват си всички.
Някои оставят само тъпи гробове.
Ебати живота!
За това трябва да се пишат безкрайни томове!
Не искам милиони!
Нито на пари, нито на курви!
Стига ми само Една
Надежда за Един
Смисъл в живота проклет.
Друго даже не мога да искам.
Та аз съм само един Отровен Поет!
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
