Отровна река
Черна река от отрова тече вътре в мен.
Тръни и змийски зъби в сърцето се впиват.
Омраза и болка държат ме в плен
на Безнадеждност, пълна със злоба.
Отиват си всички.
Някои оставят само тъпи гробове.
Ебати живота!
За това трябва да се пишат безкрайни томове!
Не искам милиони!
Нито на пари, нито на курви!
Стига ми само Една
Надежда за Един
Смисъл в живота проклет.
Друго даже не мога да искам.
Та аз съм само един Отровен Поет!
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
