13 февр. 2013 г., 14:43

Отровни бодли

1.4K 0 2

Посивяло е небето,

с облаци е то покрито,

клоните на дърветата се преплитат,

птиците по тях кацат и излитат.

 

Бодли върху кожата се увиват,

плъзват се, драскат я и я разкъсват,

отрова в жилите се влива,

по тялото се тя разлива.

 

Прогаря вените,

прогаря нервите,

прогаря мускулите,

прогаря костите.

 

Отровни бодли в плътта се впиват,

стягат се и кръвта проливат,

тече на струйки по малко

и капе ситно и леко.

 

Кръв капе от очите,

кръв капе от ушите,

кръв капе по листата,

кръв капе по цветята.

 

Отровни бодли пробождат,

дълбоко се те забождат,

упорито навътре дълбаят,

със соковете си тровят.

 

Песента на птиците приспива,

дъхът намалява и притихва,

лъчи през облаците проникват,

очите се затварят и заспиват.

 

февруари 2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...