Feb 13, 2013, 2:43 PM

Отровни бодли

  Poetry » Other
1.4K 0 2

Посивяло е небето,

с облаци е то покрито,

клоните на дърветата се преплитат,

птиците по тях кацат и излитат.

 

Бодли върху кожата се увиват,

плъзват се, драскат я и я разкъсват,

отрова в жилите се влива,

по тялото се тя разлива.

 

Прогаря вените,

прогаря нервите,

прогаря мускулите,

прогаря костите.

 

Отровни бодли в плътта се впиват,

стягат се и кръвта проливат,

тече на струйки по малко

и капе ситно и леко.

 

Кръв капе от очите,

кръв капе от ушите,

кръв капе по листата,

кръв капе по цветята.

 

Отровни бодли пробождат,

дълбоко се те забождат,

упорито навътре дълбаят,

със соковете си тровят.

 

Песента на птиците приспива,

дъхът намалява и притихва,

лъчи през облаците проникват,

очите се затварят и заспиват.

 

февруари 2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...