13 feb 2013, 14:43

Отровни бодли

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

Посивяло е небето,

с облаци е то покрито,

клоните на дърветата се преплитат,

птиците по тях кацат и излитат.

 

Бодли върху кожата се увиват,

плъзват се, драскат я и я разкъсват,

отрова в жилите се влива,

по тялото се тя разлива.

 

Прогаря вените,

прогаря нервите,

прогаря мускулите,

прогаря костите.

 

Отровни бодли в плътта се впиват,

стягат се и кръвта проливат,

тече на струйки по малко

и капе ситно и леко.

 

Кръв капе от очите,

кръв капе от ушите,

кръв капе по листата,

кръв капе по цветята.

 

Отровни бодли пробождат,

дълбоко се те забождат,

упорито навътре дълбаят,

със соковете си тровят.

 

Песента на птиците приспива,

дъхът намалява и притихва,

лъчи през облаците проникват,

очите се затварят и заспиват.

 

февруари 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...