13 feb 2013, 14:43

Отровни бодли

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

Посивяло е небето,

с облаци е то покрито,

клоните на дърветата се преплитат,

птиците по тях кацат и излитат.

 

Бодли върху кожата се увиват,

плъзват се, драскат я и я разкъсват,

отрова в жилите се влива,

по тялото се тя разлива.

 

Прогаря вените,

прогаря нервите,

прогаря мускулите,

прогаря костите.

 

Отровни бодли в плътта се впиват,

стягат се и кръвта проливат,

тече на струйки по малко

и капе ситно и леко.

 

Кръв капе от очите,

кръв капе от ушите,

кръв капе по листата,

кръв капе по цветята.

 

Отровни бодли пробождат,

дълбоко се те забождат,

упорито навътре дълбаят,

със соковете си тровят.

 

Песента на птиците приспива,

дъхът намалява и притихва,

лъчи през облаците проникват,

очите се затварят и заспиват.

 

февруари 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...