16 сент. 2010 г., 00:04

Отсъствие вали...

1.1K 0 20

 

Студено време... и вместо сняг

отсъствие вали.

Във преспите пъртина няма...

Подтичват яребици –

минало безкрило,

куршумът-истина

прострелва ги... боли...

По стъпките на спомена

кокичета не никнат,

в тях жаждата си утоляват

минаващи стада елени.

Понякога до тях поспира

и скитник уморен –

настройва нежната си лира

и песен за тъга реди.

А някъде дълбоко във очите

кошута е оставила следи...

И път за стихове проправя.

Красиви... нежни... тъжни...

И в тях отсъствие вали...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен и красив стих!
  • Понякога е толкова хубаво, когато вали...
    Нежна и красива тъга...
    Потопих се!!!
  • Спомени мили,
    но теб те няма.
    И в душата ми вали.
    Дълбоко във очите някъде
    нежност е оставила следи.

    Красиво и в тъгата!
    Поздрави, Весела!
  • Браво за присъствието, браво за отсъствието!
  • Красив стих... И много тъжен...
    Поздрав, Веси!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...