Отсъствие вали...
Студено време... и вместо сняг
отсъствие вали.
Във преспите пъртина няма...
Подтичват яребици –
минало безкрило,
куршумът-истина
прострелва ги... боли...
По стъпките на спомена
кокичета не никнат,
в тях жаждата си утоляват
минаващи стада елени.
Понякога до тях поспира
и скитник уморен –
настройва нежната си лира
и песен за тъга реди.
А някъде дълбоко във очите
кошута е оставила следи...
И път за стихове проправя.
Красиви... нежни... тъжни...
И в тях отсъствие вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
